Киргизкият език е тюркски език, част от северозападната (къпчакска) група тюркски езици.

   Киргизкият език е разпространен най-вече в Република Киргизстан (киргизкият език, наред с руския език, е официален език в страната), частично в Узбекистан, Таджикистан, Казахстан, Русия и Китай, както и в североизточен Афганистан и Пакистан. Броят на говорещите киргизки език надхвърля 2,5 милиона души. В киргизкия език има два основни диалекта: южен (Ошска и част от Таласка област) и северен диалекти на киргизкия език.

   От писмените източници на средноазиатските монголски владетели е известен от ХІV-ХV век. Езикът е бил староузбекски език, като са се използвали местни диалекти, част от които по-късно образуват киргизки език.

   През периода ХVІІ-ХVІІІ век е завършено създаването на киргизки език на епоса „Манас”. През същия период киргизският език попада под влиянието на западномонголските езици. През ХІХ век киргизите стават част от Русия и киргизкият език попада под влиянието на руския език

   През този период (1876—1917) киргизи са наричани и казахи, и киргизи, затова последните са наричани „кара-киргиз”.

   Киргизкият език е сходен с планинските алтайски езици. Възможно по произход да е източно тюркски език. Но съвременното състояние на киргизкия език го доближава към къпчакскиите езици.

   Съвременният киргизки език няма писменост до 1923 година, когато е създадена писмена система въз основа на арабска графика. По-късно киргизкият език преминава на латинска и накрая на руска графика (1940 г.). И в момента киргизкият език изполва руска графика.

   В лексиката на киргизкия език има много заемки от арабски език, фарси, руски език.