Човекът започва да усвоява територията на днешен Казахстан преди милиони години. Още през епохата на ранния палеолит хората заселили удобните за живот, богати на дивеч и диви плодове територии в рамките на днешен Казахстан.

   Като основател на казахската нация легендите назовават Алаш. И макар да няма исторически свидетелства за съществуването му, неговото име изиграва важна обединителна роля в историята на Казахстан. Средата на I хилядолетие преди н. е. е важен етап в историята на казахите и всички тюрки. По онова време започва промяната на етническата среда – преобладаващи са тюркските племена, с център в Алтай.

   На територията на Казахстан, от VI в до началото на XIII в. съществуват, последователно сменяйки един друг, три каганата, държави на различни народи. След монголското нашествия, в началото на XIII в. се образуват улуси на Монголската империя Джучи и Джагатай, основа за по-късните Ак-Орда, Монголистан и Казахското ханство.

   Всички тези държави били със смесена икономика. Племена на скотовъди съседствали с племена на земеделци, степта и градът се допълвали. Градовете Тараз, Отрар, Испиджаб, Талхир се намирали на Пътя на коприната, съединявал в древността и средновековието Запад и Изток: Япония, Корея и Китай с Централна Азия, Иран, държавата на селджуците, Русия и Византия, Франция и Италия.

   По Пътя на коприната се разпространяват изкуството на танца и живопис, архитектура и музика. По него проникват и религии: манихейство и будизъм, християнство и ислям, който от VIII в. става преобладаващ, а после и единствена религия на казахите. На брега на Сърдаря, в гр. Туркестан в края на XIV и началото на XV в. е построена религиозна светиня за всички тюркоезични народи – комплексът Ходжи Ахмед Ясави.

   Процесът на образуване на казахска народност в общи линии приключва през XIV-XV в. Първата казахска държава е образувана при хан Касъм, управлявал 1511-1523. При Хак-Назар (1538-1580) в районите на бивакуване на различните племенни групи се създават Старши жуз (Седморечие), Среден жуз (Централен Казахстан) и Младши жуз (Западен Казахстан); всеки жуз е с кланова структура, а техните ханове с времето стават самостоятелни управници. Въпреки това казахите остават единен народ.

   Политическата разединеност, стремежът към засилване самостоятелността на жузовете от страна на отделни ханове и султани, липсата на вътрешен пазар – всичко това отслабвало ханство, намалявало способността му да се защитава от външни врагове. От началото на XVIII в. зачестяват набезите на джунгарите – монголски племена. Казахите са разорени, започват масови преселения. По тази причина хан Тауке се опитва да обедини трите жуза. Казахското ханство, разкъсвано от междуособици и противоречия, отслабено от изтощителната война с агресора, води отчаяна борба за независимостта си.

   Главните събития от войната с джунгарите са от 1723-1727 г., влезли в историята като „Години на голямото бедствие” („Актабан шобъръндъ”). В трудна икономическа и политическа ситуация възниква въпросът за влизане в състава на Русия, което продължава около 150 години.

   В основата на литературния казахски език, в съответствие с развитието на държавността и културата, последователно са представени североизточният и западният говори. Съвременният литературен език е базиран на говора на бившата столица Алма-Ата.

   Основните райони на Североизточен и Централен Казахстан са присъединени през 20-40 години на ХІХ в. Присъединяването на Казахстан, а по-късно и на Средна Азия позволяват на Русия да вземе надмощие в съперничеството с Британската империя.

   В края на XIX в. колонизаторската насоченост на аграрната политика на царизма довежда до постепенна промяна на съотношението между чергари-скотовъдци и земеделци.

   През последните години на XIX в. в Казахстан са положени 482 версти железопътни линии. Развива се транзитната търговия. По силата на Кулджинския договор от 1851 г. се засилват търговските връзки с Китай.

   След падането на царизма, в Казахстан започват да се създават Съвети на работническите и войнишки депутати. В интервала от края на октомври 1917 г. до март 1918 г. Съветска власт е установена най-вече в градовете и други по-големи населени места на Казахстан. В основната част на аулите и селата на Казахстан този процес продължава до началото на гражданската война.

   През ноември 1929 г. започва колективизация на селското стопанство. Конфискуват се земя и добитък, а селяните се обединяват в колективни стопанства (колхози) под ръководството на партийни активисти. Резултатът е катастрофален. По различни оценки, през 1929-1933 г. в Казахстан умират до 4 милиона души, 80% от добитъка е заклан или умира от глад.

   През 1936 г. Казахската АССР е преобразувана в пълноправна съюзна република в състава на СССР - Казахска ССР.

   През 1939-1941 г. Казахстан се превръща в голяма база за производство на цветни метали, добив на въглища, нефт, район на развито селско стопанство.

   В периода 1941-1945 г. Казахстан е въвлечен във Втората световна война, съставна част от която е Великата Отечествена война срещу немския фашизъм. През този период предприятията на Казахстан преминават към производство на военна продукция. От западните и централни райони на СССР в Казахстан са евакуирани големи промишлени обекти, културни институции. Човешките загуби на републиката по време на Втората световна война възлизат на около 425 хиляди души. Казахстан приема стотици хиляди евакуирани лица; депортирани народи с численост около 2 милиона души.

   През 1946 г. икономиката на страната преминава на „мирни релси”. С особено бързи темпове се изграждат предприятия от строителната индустрия, създава се енергийна база за промишлеността. През юни 1946 г. е създадена Академия на науките на Казахската ССР.

   Н. Хрушчов, приемникът на Сталин, решава да усвои казахстанските степи за производство на зърно (програма през 1953-1965 г.). Тя предвижда разораване за зърнени култури на 4 милиона хектара площи, използвани по-рано за пасища.

   По време на Перестройката, през юни 1989 г. за първи секретар на ЦК на КП на Казахстан е назначен Н.А. Назарбаев. Назарбаев подкрепя Горбачов. Позициите на Назарбаев се засилват още повече след избирането му за президент на изборите през декември 1991 г.

   След провъзгласяването на независимостта на 16 декември 1991 г. Назарбаев, укрепвайки казахската държава, остава активен поддръжник на идеята за силна Общност на независимите държави (ОНД). През 1994 г. Назарбаев предлага вместо слабото ОНД да се създаде Евразийски съюз.

   Приемането на нова конституция през януари 1993 е важен етап от развитието на Казахстан, през март 1994 г. са проведени първите парламентарни избори. През същата година парламентът е разпуснат, през 1995 г. е приета нова конституция.

   През 1998 Назарбаев мести столицата от Алмати в Астана.