Казахският език е държавен език на Република Казахстан.

   Той влиза се числи към къпчакската подгрупа тюркски езици, в която влизат още 9 други езика и влиза в къпчакско-ногайския клон. Принадлежността към тюркските езици предопределя сериозните трудности при преводите от казахски и превод на казахски.

   Езикова политика в Казахстан

   Важността на преводите от казахски и превод на казахски се предопределя не само от факта, че той е роден за почти 10 милиона души в Казахстан, но и от това, че казахският се владее от голям процент други националности, живущи в страната (около 1,8 милиона души). Това значи, че преводите от казахски и превод на казахски касаят и другите националности, живущи в Р. Казахстан (руснаци, украинци, узбеки, уйгури, киргизи).

   Би трябвало да се подчертае, че на казахски говорят около 14 милиона души. Освен споменатите жители на Казахстан, около 2 милиона – в Китай, Или-Казахски автономен окръг в северната част на Синцзян-Уйгурския автономен район; повече от милион в Узбекистан, 800 хиляди в Русия (в Астраханска област има училища, в които преподаването е на казахски език), по 100 хиляди в Туркменистан и Монголия, около 40 хиляди в Киргизия. Този факт още повече увеличава необходимостта от преводи от казахски и превод на казахски.

   Литературен език и териториални различия

   В съвременния казахски език липсва диалектно деление (което в значителна степен облекчава преводите от казахски и превод на казахски). Все пак се различават три говора: североизточен, южен и западен, горе-долу съответстващи на административното деление на страната (три области – жуза).

   Що се касае до езика на казахите в Китай (южен и западен говор) и Монголия (североизточен говор), съществуват различия в лексиката, обусловени от продължителното съществуване в чуждоезикова среда. Все пак, териториалните различия на казахския език като цяло не са големи (важно при преводите от казахски и превод на казахски). Причина за това е релефът на Казахстан, позволяващ безпрепятствени контакти между отделните племена и ограничаващ контактите със съседни народи.

   В основата на литературния казахски език, в съответствие с развитието на държавността и културата, последователно са представени североизточният и западният говори. Съвременният литературен език е базиран на говора на бившата столица Алма-Ата.

   Литературният казахски език се оформя през втората половина на ХІХ век, благодарение на дейността на казахските просветители Абай Кунанбаев и Ибрай Алтънсарин. По онова време широко се използвала арабска графика. През 1929 година писмеността на всички не славянски народи от тогавашния СССР е преориентирана към латиницата. През 1940 година казахският език отново сменя графиката – започва използването на кирилица, запазена и по време на независимостта на Казахстан.

   Все пак, при преводите от казахски и превод на казахски, трябва да се има пред вид, че за казахите, живеещи в различни държави, е голям проблем използването на различни видове писменост. Както вече бе отбелязано, казахите в Казахстан, Монголия, страните от ОНД (без Узбекистан и Туркменистан) и Прибалтика използват кирилица. Казахите в Турция, Европа и Америка използват латиница. Казахите в Китай, Афганистан, Иран и арабските страни – арабска графика. За устния превод от и на казахски това не е проблем, трудността възниква при писмените преводи.

   При преводите от казахски и превод на казахски е важно да се знае, че преди 1917 година казахският език погрешно е наричан киргизки по името на друг тюркски народ – киргизкия, а казахският народ е наричан киргиз-казаки и киргиз-кайсаки.